Моето дете говори

Много родители често ни питат какви са упражненията, с които те могат в къщи да помогнат на детето си да говори по-добре. Истината е, че причините да не се говори правилно са много различни и затова няма универсална система, която може да помогне във всяка една ситуация. За родителите е важно дас знаят, че преди детето да се откаже съвсем да изпълнява упражненията, които са намерили за него, е добре да се консултират с логоед, защото причината за лошото говорене може да бъде такава, при която точно тези упражнения не вършат никаква работа.

Кога се появяват първите звукове? – В края на първия месец от живота на детето. Това са гласните А, Ъ, съгласна Х. В края на втори месец се появат гласни Е, У, съгласни К, Г. Когато в края на трети месец бебето не издава нито един звук е добре да се потърси консултация с логопед. В този период В този период продукцията на звуковете зависи от правилните хранителни умения на детето.

Първите срички се появават в края на 6 месец – Мамама, бабабаба, тататата. До края на първата година детето може да произнася всички гласни и съгласните М,Н,П,Б, К, Г, Х. В този период е добре мама и тати да говорят много с детето, но не и да му изземат функцията като говорят вместо него. Най-подходяща е играта, в която родителя повтаря това, което може да произнесе детето, като изчаква то да направи същото. Така детето имитира само себе си, но през родителя и формира умение за диалогова реч и подражание. В карая на първата година вашето дете може да казва 20 думи по негов начин, за използва спонтанно между 5 и 10 жеста без да е обучавано за това, да използва 5 различни мимики. Когато нещо ви притеснява в комуникацията ви с детето, потърсете консултация с логопед. В този период общуването зависи от възможностите за подражание и партниране от страна на детето, а артикулационните нарушения са свързани с уменията за хранене.

Първите изречения се появават до края на 18 месец. Състоят се обикновено от две думи, граматично неправилни, не се използват предлози. Към звуковете се прибавят Ф и В, детето борави с около 50 думи, казани неправилно. В този период комуникацята с детето се основава на игри и команди, свързани с движението, тъй като това е време на прохождане(до 14 месец) и стабилизиране на ходенето (до 18 месец). Всичко, което се движи представлява изключителен интерес. Въпреки това не трябва да се оставя детето да се занимава само с движещи се предмети, да стои или да се храни пред телевизор или компютър – най-богатите форми на движение. Всеки родител може да измисли сам как да провокира детето да общува през движението – по време на игра – носим играчки от едно място на друго по интрукция (Донеси ми патето, ивади мечето, докарай колата) или променяме местоположението на детето и играчката – Вдигни кончето и го сложи на масата; бутаме случайно играчка и предизвикваме детето да реагира – Виж какво падна; четем книга с приказка (подходяши в този период са приказки с повтарящи се действия – „Дядо вади ряпа“, „Под гъбката“, „Дядовата ръкавичка“, „Житената питка“, „Кой каза Мяу“ и др,); при пореден прочит на приказаката изчакваме детето да обърне страницата, както и да ни подскаже какво следва: „Дърпал дядото ряпата – не могъл да я извади. Дядото повикал кого…… бабата“. Молим детето да намери познат герой или предмет на страницата на някоя книжка. Подканваме детето да ни каже какво е това, как прави жабата или кравата, докато изваждаме заедно играчки от купи, кошове или чанти. Когато нещо ви притеснява в комуникацията ви с детето, потърсете консултация с логопед. В този период общуването зависи от възможностите за подражание и партниране от страна на детето и времето на излизане от фазата на движение, а артикулационните нарушения са свързани с уменията за пиене, разделяне на дишането през носа и устата, движението на устните, езика и челюстите.

Първото съзнателно споделяне на комуникативен опит започва във втората година. Детето може да назове видяно или чуто, може да сподели желание, може да откаже действие, може да изрази предпочитанание. В този период постепенно се появат звукове С,З,Щ,Ж,Ч,Ц, следователно могат да бъдат наблюдавани отклонения в артикулацията и може да се започне работа върху отделните звукове. Много е важно родителите да не диагностицират сами детето си и да не се опитват да го самотерапевтрат. Мама и тати имат други роли в семейната среда. Те могат да помогнат на детето да общува по-добре, но също така, прилагайки неподходящи за детето комуникативни или терапевтични страгетии, могат за предизвикат забавяне в говоренето, отпадане на мотивация, симптоми подобни на заекване или вербализиране на неща, които детето не разбира. Най-важно в този период е родителят да играе с детето креативно, не само да тича или да се бори с него. Да му се прелагат играчки, които не са предназначени за самостоятелни занимания като коли, топки. Мам и трябва да определят време в деня, в което партньорски да играят с детето, като следват определен ред – Сега аз, сега ти!, да спазват правила на играта, да обсъждат хода на играта, да разиграват житейски ситуации.

Когато нещо притеснява родителя по отношение на комуникацията му с детето е добре да се потърси съвет от логопед. Това са специалисти, които могат да предоставят превантивни занимания за вашето дете, които вие да изпълнявате в къщи. Или могат да ви подскажат какво още може да анаправите, за да стимулирате езика и говора на детето.

Автор: Нина Йорданова, логопед