Късно проговарящи деца

Общуването е процес на размяна на послания между минимум двама индивида. То може да бъде вербално или невербално, директно или индиректно, ефективно или неефективно, позитивно или негативно. Общуването не е проста размяна на думи (Стоицова, 2001), а е процес и социално умение. Способността или неспособността за комуникация не се унаследява. Това умение се формира от момента на раждане на индивида и продължава през целия живот.

Има хора, които не обичат или не предпочитат да говорят, особено с непознати. Те стоят винаги в страни от социалното обкръжение. Има и хора, които не спират да говорят. Те имат потребност да изкажат мнение за всяко съждение, което са чули и винаги се стремят да са в центъра на събитията. Тези два модела не са способност за общуване, а са форма на поведение, която детето заучава по подражание. За да може индивидът да се научи да общува, трябва родителите да са допринесли за развитие на триадата „Партньорство – подражание – реч” и детето да се мотивира да обменя послания. За съжаление, когато комуникацията е затруднена, съществува неврологична, психологична, сензорна или анатомична причина за това.

Защо детето проговаря късно? Отговорите на този въпрос са много. Някой зависят от състоянието на самото дете, други от отношението на родителите. Важно е кога е късно за едно дете да говори. Между 18 и 24 месец детето трябва да може да състави изречение от две думи, за да покаже какво иска или да съобщи нещо, което го е впечатлило. Не е необходимо всички думи да са правилно произнесени и граматически съгласувани. Когато тези възможности не са формирани, се счита, че детето е късно проговарящо.

Какво да направим, да за общуваме полезно с детето си. Важен фактор за развитие на комуникация между родителите и децата е привързаността, която се развива чрез докосванията, зрителния контакт, усмивката и начинът, по който бебето се гушка в майката или бащата. При късно проговaрящите деца се наблюдават отклонения във взаимоотношенията между родителите и децата:

• Детето нe вокализира на три месеца,
• Детето не играе с играчки, а с предмети на родителите,
• Детето не общува с родителите, а с предметите,
• Детето ползва собствена жестова реч, като заместител,
• Детето няма възможност да се включи в разговора поради непрестанен речеви поток от страна на родителя и се демотивира да говори.

Да прибавим и характерната за България особеност – ние предлагаме забранително и повелително поведение на децата си, вместо позитивна обратна връзка и провокативна манипулация за достигане и осъзнаване на определен вид комуникативна стратегия. Изреченията към детето звучат по-често така „Не пипай!” вместо „Попитай, преди да го пипнеш!”.

Можем и сами да си помогнем, като започнем навреме, от самото раждане!

Да играем с детето според възрастта му. Играта включва предлагане на адекватни за възрастта модели на партниране между родителите и децата чрез използване на игри, развиващи играчки. Играта е форма на социално общуване и може да започне от първия месец с леки закачки, докосване, усмивки и да премине в игра с кукли, кутии, коли, строители, в игра с храната по време на хранене.

Да отделим време на детето. За общуване с детето е необходимо специално време. Не между ежедневните задачи. Детето е част от семейството и за да бъде включено по-късно в задълженията на съвместеното съжителство, то трябва да се почувства значимо и да се научи да ни партнира. Определените в семейството правила не трябва да подтикват членовете към издигане на детето в култ, защото това ще измести значимостта на посланията отправяне към отделните индивиди. Времето за детето не бива да бъде пропускано, защото бързаме или имаме по-важна работа. Времето за детето е най-хубавото време от живота на един родител, време, в което той се наслаждава на детските постижения, преодолява трудностите, като подкрепя детето, формира доверие към себе си.

Да научим детето да подражава. Как? Като ние му подражаваме. Ако правим това, което прави детето и го подтикнем да прави същото под формата на игра, ние караме детето да имитира само собствените си способности, но през нас. Така ще имаме възможност в хода на играта да предложим нови неща за подражание – думи, движения, действия. Нашето подражание на детето не бива да звучи обидно за него. Трябва да бъде добронамерено, партньорско и да предизвика целенасочен отговор или реакция в детето.

Да научим детето да говори. Като му покажем колко е важно да се споделя чрез речта, какво означават думите, колко е интересно да четем думите, написани от други.

Книги и приказки, собствен театър, игри и взаимни приключения ще ви помогнат да постигнете размяна на целенасочени мисли и да разберете по-добре собственото си дете. Избягвайте телевизията, отидете на театър, в парка, в зоологическата градина. Направете непринудено детско парти и играйте наравно с децата.

            А ако не можете сами, потърсете навреме съвет как да наваксате пропуснатото с детето си време.

Ако имате нужда от консултация с логопед

0896777139 или reception@pumpelina.eu

Нина Йорданова – логопед

Списание „Кенгуру” 2009 г.