Говори ли правилно?

Когато оставяме децата си на детска градина, често чуваме реплики от типа:

„Добъу ден, госпозо Нацеуа“ или пък „Мамо, *еми ме по-*ано“.

Въпросите, които си задава или не си задава един родител, ставащ свидетел на неправилен изговор от детето: Кое е допустимо и докога? До каква възраст е нормално звуковете да се изговарят неправилно? Ще се появят ли сами звуковете и думите, които липсват в речта на детето? Трябва ли да търсим специалист или детето ще израсте проблема?

Децата проговарят постепенно, като този процес започва още в първите месеци от тяхното развитие. Правилното изговаряне на звуковете е свързано с функционирането на артикулационните органи и мускули – челюст, език, устни, бузи. От значение е и развитието на другите процеси в оралната област – сукането при бебетата и дъвкането при по-големите деца, подвижност на езика, в зависимост от дължината на френулума, начин на преглъщане.

Усвояването на звуковете протича в определен ред, който отговаря на естествената трудност на произношението им. През първата година от живота си децата артикулират ясно гласните и звуковете П, Б и М, като допират плътно горните и долните си устни, както и звуковете К,Г – като повдигат корена на езика към мекото небце, благодарение на правилното си гълтане. През втората година се изговарят ясно още две групи звукове: в първата се включват Т, Д и Н. Правилното им произношение – допирът на езика до твърдото небце – става основата за усвояването на по-трудните за изговор звукове, които ще се появят по-късно в хода на детското развитие. През третата година трябва вече да чуваме ясно от детето В, Ф и Х, както и неясни варианти на С, З и Ц/ Ш, Ж и Ч. Артикулирането на тези звукове изисква по-прецизно движение и контрол над говорния апарат. Затова се смята за нормално при голяма част от децата да са налице неточности в произношението и различни вариации на заменяне на тези звукове до края на четвъртата година. През петата година се изчиства артикулацията на най-трудните звукове – Р и Л. При голяма част от децата това не се случва по естествен път. А много от тях и като пораснат продължават да изговарят Л като УЪ.

За крайна граница на достигане до напълно ясен изговор за българския език се счита 5 годишна възраст. Това правило обаче не е категорично. Индивидуалният ход на развитие варира в различни граници и зависи от много фактори на средата и на ситуацията. Част от специалистите твърдят, че е допустимо до 7 годишна възраст да продължат колебанията в артикулацията в детската реч. Добре е обаче в такива случаи да се потърси помощ, тъй като детето е навлязло в училищна възраст и е желателно да се избегне негативното влияние на неправилния изговор върху възможността за четене и писане.

Пропускането на звуковете при говорене, които още не са усвоени в ранното детство се счита за естествен физиологичен процес. Когато дойде време за присъединяването на нови звукове в речта на детето обикновено първо се появяват техни изопачени варианти, като постепенно се достига до точния изговор. Това не трябва да продължава повече от няколко месеца. Същото правило важи и за замените на звуковете Ш, Ж и Ч със С, З и Ц.

Препоръчително е да се консултирате с логопед, когато:

– Закъснява появата на определени звукове според възрастта на детето

– детето заменя звукове на произволен принцип или заменя звучна и беззвучна съгласна

– детето заменя К с Т и Г с Д

– замените на Ш Ж Ч със С З Ц продължат повече от 3-4 месеца

– се затвърждава употребата на изопачен вариант на някой звук

– детето говори с език между зъбите

– речта на детето е крайно неясна и другите не го разбират

– имате случаи, в които не сте сигурни какво да правите

След всичко това не трябва да забравяме, че социалната среда има силно влияние върху развитието на говорните умения у децата. Неправилният модел за подражание има негативни последствия в по-голяма част от случаите. Неясен изговор от страна на родител или друг приближен на детето или употреба на „бебешки“ думи може да бъдат заучени лесно и бързо да се затвърдят като навик без да има други предпоставки за развитие на речеви проблеми. Повечето звукове в естествения ход на развитието децата усвояват чрез звукоподражанието. Затова то е важна част от стимулиращата среда за детето.

Няколко лесни и интересни игри за звукоподражание (имитации със звуци) в домашни условия:

1. „Кой съм аз“- родителят и детето държат картинка един срещу друг, така че не виждат своята картина, а виждат тази на другия. Всеки започва да имитира със звуци това, което вижда.
2. Картинките се подреждат по земята. Със затворени очи всеки прави крачка, трябва да имитира картинката, която настъпи, след което я печели.
3. За по-малките деца – мама имитира, а детето познава кой е това и обратно. Инструкция: „Намислих си някой, чуй го.“
4. Игра с правила – със зар и пионки. Пионките се движат по полета с картинки, които трябва да се имитират.
5. Игра за имитация на аудио звуци. Пуска се истинския звук от предмет, машина или животно, а детето трябва да го имитира със вербална изява

Анелия Балтакова, 2013