Детето и движението

Всяко семейство си задава въпроси, свързани с децата, които в повечето случаи звучат така: „Кога ще се роди?“, Кога ще започне да седи?“, „Кога ще проходи?“, „Кога ще проговори?“, „Няма ли да застане на едно място това дете?“. Странно нали? Искаме нещо, а после започва да ни притеснява или да ни пречи.

Защо се случва това? Четири са възрастите, в които се проследява двигателното развитие на детето:

Възраст движение по гръб – започва от момента на раждане. Движенията следват възможността за развитие в посока от главата към краката. Първи започват да се движат веждите и очите, след това детето завърта глава, след това започват целенасочените движения на ръцете. В трети месец детето посяга и хваща играчка, която е видяло или усетило чрез случаен допир, събира ръцете в средна линия, поставя ги целенасочено в устата. Устата става основно средство за опознаване на света. Ръцете хващат една, после две играчки, след това се достигат краката, които също се поставят в устата на бебето. След това бебето не желае да лежи, то може да се обръща и да седи.

Възраст движение по корем – започва от момента на раждане, въпреки, че много майки се страхуват да поставят бебето по корем, с оправдание, че не му харесва или ще се задуши. Бебето е умно и може да се пази добре, дори, когато все още няма добър контрол на главата. Защо е необходимо бебето да се поставя по корем? Ние живеем в триизмерен свят и по тази причина то възприема най-напред триизмерното пространство. Добрият контрол на главата, стабилността на мускулатурата в раменния пояс се постига най-добре с положение по корем. Детето повдига глава, като се изправя постепенно в лакътна опора със свити юмруци, после отваря дланите, след това се повдига в дланна опора, за да започне да се обръща от гръб по корем и обратно. И всичко това, за да може детето да застане в стабилен четири опорен стоеж (на колене и длани) и да започне да лази. Лазенето е висша форма на двигателно и моторно планиране на движенията и ако бъде пропуснато, може да доведе до изпреварване или закъснение в развитието на вестибуларния апарат и от там в усвояване на равновесието и пространството. Преминаването от четири опорен към три опорен стоеж, за да може детето да достигне играчка със свободната ръка, се смята за първият завършен целенасочен двигателен акт. Правилното лазене, предоставя добра основа за самостоятелно изправяне и от там за странично ходене и вертикализация.

Възраст движение в седнало положение – тази възможност се появя около 5-6 месец, но детето не може да седи самостоятелно все още. Седналото положение представя ново пространство пред нашето дете. То вижда света пред себе си и от двете си страни, може да прехвърля играчка от едната ръка в другата и от едната си страна до другата. Може да е наведе напред, за да достигне играчка или предмет и благодарение на възможността да се обръща, може да се хване за опора и да се опита да се изправи ( със сгъване и прехвърляне на тежестта между краката). Това период, в които много родители се опитват да изправят децата да ходят като им им подават ръце, детето се хваща и се изправя, използвайки ръцете (своите и на възрастния), краката остават изправени и детето заучава неправилна двигателна комбинация. От изправено положение то не може да се наведе само, защото не се изправило само. Може да започне рефлекторно да движи краката си, демонстрирайки ходене, но е прескочило период на развитие, което подава неправилна информация на вестибуларния апарат. Измества се центърът на равновесие, закъснява появата на предпазни реакции, нарушава се планирането на движението. Детето често пада, спъва се , ходи с вдигнати нагоре ръце, за да балансира. Тук трябва да отбележим и факта, че няма доказана значима разлика в развитието на момчетата и момичетата по отношение на прохождане и проговаряне. Това се дължи на факта, че движението се развива до определен момента благодарение правилното надграждане на определени рефлекси, с които се раждат и момчетата и момичетата. След това много голям процент от развитието на детето зависи от средата, в която живее и се стимулира.

Възраст движение във вертикализация – видимото желание на всеки родител. Ние правим прощъпулник, никой не прави Проговорник. Водещата функция на движението в развитието на детето измества вниманието на родителя от общуването с него. Много родители бързат да изправят детето (случайно или не), стимулират вертикализационни възможности от по-висока за детето възраст като пропускат по-ниски. Отново вестибуларният апарат избързва или забавя своето развитие и като резултат се измества център на равновесие, център на тежестта на детето (може да има неправилна позиция на стъпалата с натиск на вътрешната част на стъпалото или на пръстите) и на 18 месеца детето може да остане фиксирано в така наречената фаза на движение – детето се интересува от движението, а не от предназначението на предмета. Тази фаза се счита за навременно проявена до 18 месец, след това детето трябва да може да изпълнява самостоятелно двойни и тройни комбинирани поръчки, като съчетава пространствена ориентация, разбиране за предназначени и възможност за планиране на движение.

Не трябва да се пропускат, прескачат или разместват като поява възможности в двигателното развитие на детето. То трябва да лежи по гръб, да се обръща по корем, да седи, да пълзи, да лази и чак тогава да ходи. По този начин вестибуларният апарат ще получава правилна информация за положението на детето в пространството, очите ще измерват правилно разстоянието между предметите в пространството и след това разположението им върху лист, ушите ще разпознават отдалечеността на звука от дето и неговата сила и честота, ръцете ще следват очите и като резултат детето ще си играе с предметите по предназначение , а няма да се интересува единствено от движението, което произвеждат те или тяхното отражение.

Не трябва да се пренебрегват и комуникативните възможности на детето, тъй като те също са свързани с възможността за движение. Колко е голям обсегът на движение на детето, толкова е голям кръгът на комуникативните му възможности. За да достигне детето академични умения, ние трябва да разширим кръга на комуникативните му възможности, следователно трябва да подобрим планирането на целенасочено движение и достигане чрез придвижване до определени предмети и обекти, изследване, чрез движение на тези предмети и обекти и използването им чрез движението за представяне или пренасяне на комуникативен и социален ( игрови) опит.

Нина Йорданова, 2013 г.